Някои идеи за национализма*

Българският народ

Българският народ е общност основаваща се на произход и култура. Т.е. към българския народ принадлежат всички българи по кръв, носители на българската култура и език и чувстващи себе си като част от народа. За да се смята, че някой е българин, той трябва да отговаря на всички тези условия– например македонците са българи по кръв, език и култура, но към момента някои от тях смятат, че са различни от нас – т.е. те не са част от българския народ. По същият начин някой чужденец може да нарича себе си българин, да е научил български и да показва споделяне на нашата култура, но той си остава чужденец, тъй като е различен по произход. Принадлежността към българския народ и култура
може да се придобие чрез възпитание, но към българската кръв – не.
Границите на български народ не зависят от държавните граници или правните норми. Границите и законите са плод на човешка дейност и се изменят без да променят чертите и качествата на човека. Българин – това не се определя от документ, а от произход, език и чувство за съпричастност. Както българите живеещи извън България са част от нас, така и чужденците на наша територия, независимо от гражданството им, не принадлежат
към българите. Българската нация като понятие не се различава принципно от българския народ. Понятието „нация” е навлязло през западните езици от латинския и отговаря на българската дума „народ”. Понякога между „народ” и „нация” (българската дума за това е
„народност”) се прави разлика като се смята, че народът включва само настоящите поколения, а нацията – всички минали и бъдещи. Така се обяснява необходимостта живите да си дават сметка, че са част от нещо голямо, започнало много преди тях и неиз-
черпващо се с техния живот. В своите действия те трябва да се водят не само от моментните интереси на нацията, а да знаят, че се явяват продължители на делото на тези преди тях и носят отговорност за тези, които ще живеят в бъдещето.

България

България – на първо място това е българската държава – организационната форма на българския народ. България е създадена от българите, за да ни позволи да постигаме своите национални цели. В по-общ и дългосрочен план целта на Българската държава е да осигури съществуването и развитието на българския народ. Има хора, които казват – „Обичам родината, мразя държавата!”. Това е невъзможно. Родината, Отечеството, България са все понятия с широк смисъл, често не можещи да се обяснят с прости думи.
Всички те обаче си имат ясна форма – Българската държава. Държавата не е просто територията от 111 хил. кв.км, или някое правителство, президент, държавен чиновник, полицай и т.н. Държавата е единствената организационна форма, която позволява
концентриране на националните сили и използването им по начин, който най-добре осигурява изпълнението на националните цели. Държавата - това е организираният народ. Няма друго средство, което може да осигури единодействието на народа и гарантирането на неговото бъдеще. Ако в настоящият момент нашата държавна организация е окупирана от чужди, предателски, вредни или просто безполезни хора, то това не означава, че трябва да
я отричаме, напускаме, разрушаваме... Напротив – ние трябва да си възвърнем – и това трябва да бъде основна цел на всеки, който смята себе си за добър българин.

Българинът

Българин е всеки, който принадлежи към българският народ, т.е. има нашия произход, език, култура и самосъзнание. Но притежаването на тези качество все още не означава нищо. Ние виждаме твърде много наши сънародници, за които факта, че са българи е без или със съвсем малко значение. Всички изредени до тук качества, които правят
един човек българин се получават по рождение. Но за да бъде пълноценна част от нацията, нашият сънародник трябва не само със своето рождение, но и със своя живот да покаже, че чувства себе си като част от българската общност. С други думи – в своите действия той трябва да показва, че взема под внимание не само личните си, но и националните
нужди и интереси.
Много българи питат: „Какво ми е дала България, какво ми е дал българският народ, за да е се чувствам длъжен към него?”. Държавата, която е призвана да осъществява благоденствието на българите се е отказала от тях – не се вълнува нито от начина на живот на нашите сънародници, нито от дългосрочните интереси на нацията като цяло.
Но ако тези преди нас бяха пренебрегнали задълженията си към държавата и народа, сега
най-вероятно нямаше да ни има. Ние не можем да бъдем първите, които са се отказали без дори да опитат.
За да разберем, че е необходимо да се грижим за собствената си държава, дори не е нужно да гледаме назад. Трябва само да си отговорим на няколко въпроса: - Искаме ли да живеем добре? Искаме ли това да стане в наша собствена държава? Искаме ли да можем да успяваме заедно и по отделно – като общество и като личности? Ако отговорът е „Да!” – то решението е едно – със своите усилия да допринесем за организирането и изграждането на
здрава и силна Българска държава. Най-накрая трябва да разберем – ако не се погрижим сами за себе си, никой няма да го направи вместо нас. А който иска да ни напусне и предаде е свободен да го направи. Но той трябва да се замисли - не е ли по-добре да се живее добре в една променена България, отколкото зле в някоя чужда страна?

Националистът

Националистът не е нищо повече от българин по рождение, който се старае да се прояви и като българин в делата си. Противници на националните държави и идеята за националното единство са определили национализмът като отделна идеология. По този начин те го приравняват с всички останали – социализъм, либерализъм, комунизъм и т.н.
Национализмът не е идеология. Национализмът е естествената представа за реда в света и
обществото – светът се състои от съперничещи си държави. За да бъде нашата държава силна е необходимо тя да е вътрешно добре уредена – да има върховенство на закона, правов ред, ефективно действаща държавна администрация, социална справедливост(не равенство, а всеки да получава според качествата си). Тези условия, съчетани със стабилна национална идентичност, ще позволят осъществяването на националното единство.
Останалите политически учения – социалистически, либерални и т.н. са против природния ред – те разделят нацията на противостоящи групи, класи, индивиди и т.н. и по този начин я отслабват. В своята основа национализмът има принципа валиден в цялата природа – за да успяват членоветена групата, е необходимо да успява самата тя.
Да си националист е съвсем просто – трябва да си единствено добър българин – такъв който с действията си допринася за силата на българския народ и държава.

Следствие

Националното единство, любовта към България, верността към народа и държавата са без
съмнение много красиви неща. Щом стотици хиляди българи са дали живота си за тях, те явно си струват.
Но днес положението е променено. И трябвада си помислим как в днешно време се изразява готовността да бъдем българи не само по рождение, но и по дела.
Тази готовност на първо място намира израз в политиката. Много хора свързват политиката единствено с партии, избори, безпринципност, празни обещания и т.н. Това не е така. Политика е всичко свързано с общността – всичко, което има значение за народа и държавата като цяло. Има израз – „Няма значение дали се интересуваш от политика – ва-
жното е, че тя се интересува от теб”. Все едно е дали искаме или не искаме да се занимаваме с политика. Щом желаем да променим нещо в държавата сме длъжни да го правим. Ако си изметем градинката пред блока, ако поднесем цвете на паметника на Левски – това е лично или засяга малко хора. Ако искаме да променим държавата – това е политика.
За да постигнем нещо за нацията като цяло, трябва да действаме в национален мащаб, т.е. да се стремим да имаме държавната машина под свой контрол. Мнозина се плашат, че докосвайки се до политиката или до държавната власт ще се изцапат. Възможно е, но друг изход няма. В противен случай ще се получават отделни изолирани действия с малък ефект.
В България трябва да бъде променено толкова много, че е немислимо това да се извърши „от долу”. Промяната може да бъде направена единствено от чрез държавата. Как да бъде извършено масово възпитание на децата в българския дух и традиции, ако училището ги учи на нещо различно, ако учебниците по литература и история разпространяват предателски идеи? Как да се премахне корупцията, ако държавните органи я допускат и поощряват? Как да се изгради силна Българска армия, ако управляващите не го желаят? Тези проблеми могат да се решат само от едно място – чрез държавата. В противен случай сме обречени единствено да сме несъгласни, да предлагаме решения, да протестираме, да критикуваме и т.н., но никога да можем да извършим това, което смятаме добро за България.
Решението на този проблем е едно – политическа организация, която е в състояние да вземе властта в страната. Българите и още повече тези от тях, които се смятат за националисти по принцип нямат доверие на политическите организации – смятат, че
те бързо се покваряват и стават като останалите. В това естествено има голяма доза истина. Но кой тогава е другият вариант? Преврат, революция, подмолно проникване в държавните органи? Първите две възможности са неосъществими и налудничави. Когато става въпрос за спасяването на държавата и нацията няма недопустими методи, но в случая не става въпрос за позволени или непозволени действия, а за реалистичност.
Подмолното навлизане във властта изглежда привлекателно и осъществимо за много хора. Но шансовете за успех на подобна националистическа„конспирация” също са пренебрежими. И както при горните варианти, освен че е нереалистичен, и този позволява националистите да бъдат обвинявани в незаконни действия.
Остава само един изход – явното политическо действие. Това не означава – развявайте знамената и вземете властта. Наивността е пагубна – резултатът е или смешен или пък позволява навлизането на съмнителни хора. Но подготвена и осъществена правилно, това е най-реалната възможност за истинска промяна в България. Остава да бъде претворена на дело.
Харесва ли ни или не – това е единствената посока.


*Статията е от анонимни автори и се разпространява свободно в интернет.